Среща с Първоизточника – дипломирането на Випуск 2026 в Мадара

Мадара е пазител на огромна духовна енергия. Земя, скала, тишина, вода, светлина и памет. Пространство, в което човек не просто гледа природата или историята, а започва да чува нещо по-дълбоко в себе си. Нещо, което не може да бъде обяснено само с думи, защото се преживява с цялото същество.

Между 18 и 24 юни, в подножието на Мадарското плато, се събра Випуск 2026 на Международната академия по Акашови записи. Това беше дипломиране, но не в обичайния смисъл на думата. Не просто завършване на обучение, не просто последна среща, не просто церемония. Това беше път. Преминаване. Посвещение.

Темата на тазгодишното дипломиране не беше избрана предварително като красиво заглавие. Тя дойде през Полето: „Среща с Първоизточника“. И както често се случва, когато Акаша говори, смисълът на думите се разкри не в началото, а постепенно — през всеки ден, всяка пътека, всяка молитва, всяко мълчание, всяко изпитание и всяка благословия.

Повече за АКАШОВИТЕ ЗАПИСИ:  / Акашови записи курс- система  /  Международна академия Акашови записи  /  Книга „Акашови записи – Посвещение“

Мадара – мястото, което отваря пътя

Първият ден започна с Мадарския конник. Не като исторически образ, а като пазител на областта. Групата застана пред него с почит, за да поиска достъп, разрешение и духовна подкрепа от пазителите на това място.

Всеки участник получи свое кратко послание — лично, точно, насочващо. То даде първата вътрешна посока и отговори на намеренията, с които хората бяха дошли. Така пътят не започна с обикновено посещение, а с настройване към полето на Мадара.

След това навлязохме в Малката пещера, където направихме медитация за освобождение. Там всеки остави част от тежестта, с която беше дошъл. В параклиса на свети Панталеймон оставихме своите заредени свещи като знак на благодарност, молитва и доверие.

Денят продължи в Голямата пещера — Светилището на Нимфите. Там групата премина през енергиен портал и всеки беше дарен с посвещение чрез помазване със свещената вода на Нимфите. Това беше момент на дълбока тишина, в която човек не мисли какво се случва, а просто позволява на душата си да приеме.

Когато тръгнахме обратно, след залез, Мадара ни даде своя знак. В скалата видяхме ликовете на Нимфите, сякаш мястото потвърди, че духовната работа е завършена. А след това стотици светулки ни изпратиха до колите. Денят завърши с огнена церемония за освобождение — с огъня, който не само изгаря, но и връща човека към неговата вътрешна яснота.

Пътеката на изчистването и служенето в Плиска

Вторият ден беше посветен на пречистването. Преминахме през Пътеката на изчистването — място, което води към венец от пещери на Мадарското плато. Първо минахме през пазителя, който отключва достъпа до духовната енергия на това пространство.

След това започна вътрешното преминаване. Първото посвещение беше свързано с изчистването на материалното тяло. Второто ни въведе в пещера-пространство, в която работихме с емоционалното тяло. След помазване със свещената вода, стичаща се по склона, групата премина през портала на духовното прераждане.

Това пречистване не беше само лично. То имаше смисъл на подготовка. След като човек се освободи, след като се смири и отвори, той вече може да служи не от воля, а от сърце.

Затова пътят ни продължи към Базиликата на Плиска. Там направихме медитация и молитва за България. Работихме с добродетелите на България — не като абстрактни думи, а като живи духовни сили, които тази земя носи в своята памет. Плиска стана мястото, в което личното пречистване се превърна в служене.

Новото раждане в Светлината

Третият ден ни поведе по дясната пътека — пътеката на новото раждане в Светлината.

Това беше преминаване през утробата и раждане нагоре към светлината. От материята към духа. От старото към новото. От ограниченията на човешкото възприятие към по-дълбоко усещане за вътрешна свобода.

Групата премина през важни уроци и осъзнавания. Мадара отново ни върна към Мадарския конник, но този път не отпред, не от нивото на първата среща, а от скритата пещера над него, високо в скалата. Там медитацията имаше друго качество. Сякаш първият ден беше поискал достъп, а третият вече позволяваше да се погледне от по-високо.

Това беше ден на вътрешно пренареждане. Ден, в който човек разбира, че духовното раждане не винаги е леко. То изисква доверие, смелост и готовност да оставиш старата форма, за да може светлината да те поведе към нова.

Лятното слънцестоене – изгревът над Пирамидата

Четвъртият ден започна в 2:30 през нощта. Родопската гайда на Стойо събуди групата, за да тръгнем в тъмното.

Предстоеше ни около едночасов преход. Вървяхме бавно, в тишина, усещайки как природата постепенно се пробужда. Преди изгрева всичко има друг звук. Въздухът е по-чист, земята е по-близо, а човек сякаш още не е напълно в деня, но вече не принадлежи и на нощта.

Стигнахме до подножието на Могилата — мястото, което групата нарече Пирамидата. С молитви, почит и смирение бяхме допуснати до върха, откъдето посрещнахме изгрева в деня на Лятното слънцестоене.

Всеки изгрев е раждане на светлината, но този имаше особена сила. В най-дългия ден от годината човек усеща не само слънцето над хоризонта, а слънцето вътре в себе си. Всичко, което е било преминато през първите дни — освобождението, пречистването, новото раждане — сякаш се събра в първите лъчи.

Но денят не завърши с изгрева. В късния следобед тръгнахме отново — този път към Белия сипей. Това беше физическо предизвикателство, своеобразен пазител на древните скални манастири. Пътят не беше лек, но точно затова имаше смисъл. Някои места не се разкриват на прибързания човек. Те изискват усилие, търпение, дъх, смирение и постоянство.

Скалните манастири, скрити в камъка, пазят спомен за различни духовни пластове, молитви и енергии. Там времето сякаш се сгъстява. Не в минало и настояще, а в памет. В тишината на камъка човек разбира, че молитвата никога не изчезва. Тя остава в пространството и чака някой отново да я чуе.

Осмар, скалният манастир и Окото

Петият ден ни отведе към Осмар — Осмарския скален манастир и Окото. Това беше едно от най-силните места, които групата посети.

В скалния манастир останахме около два часа в молитва, мълчание и дълбоко потапяне. Цялата група потъна в благодатната енергия на мястото. Пространството се усещаше като голяма камбана, която вибрира не със звук, а с висша тишина. Там молитвата не се произнасяше само с думи. Тя се случваше чрез присъствие.

Пещерата беше като утроба — място, което събира, пази, пречиства и преобразява. А Окото над нея сякаш изпращаше молитвите към Бога и свързваше човека обратно с Истината. В него небето гледа земята, а земята си спомня небето.

След Осмар пътят продължи към Преслав. Там направихме молитва за обединение на трите точки на силата — Мадара, Плиска и Преслав. Това беше не просто посещение на три места, а духовно свързване на три полета, три памети, три врати към българския дух.

Светилището на Кирека и последното посвещение на огъня

Шестият ден ни отведе към Светилището на Кирека — място, което често е наричано „гробницата“, но в нашето преживяване се разкри като древно светилище за лечение и помазване.

Вкопано дълбоко в скалата, това пространство пази своята тайна. То не се разкрива напълно на ума. Не може да бъде обяснено само с археология, история или описание. Има места, които трябва да бъдат усетени. Кирека е такова място. Пазителите му дават своите дарове внимателно, според готовността на човека да приеме.

Там преживяването беше свързано с лечение, помазване и вътрешно благословение. Не като външен ритуал, а като дълбоко докосване до онази част от нас, която помни светлината преди раните.

Вечерта беше Българската вечер — с песни, гайди, носии и радост. Но това не беше просто празник. Носиите, хората, песните и мистичното посвещение в древните български традиции се превърнаха в жив мост към паметта на народа ни. В шевицата беше вплетена паметта, в песните — душата, а в хорото — сърцето на България.

Денят завърши с последното посвещение на огъня. След водата, пещерите, скалите, изгрева и молитвите, огънят отново събра всичко преминато. Той беше знак за преобразяване, за завършен цикъл и за вътрешна готовност.

Еньовден – билки, изгрев и дипломиране

Седмият ден беше Еньовден.

Преди изгрев всички, облечени в бяло, излязохме за бране на билки. Това беше утро на чистота, благодарност и благословия. В народната памет Еньовден е свързан със силата на билките, с росата, със слънцето, с живителната енергия на природата. За нас той беше и естественият завършек на целия път.

Посрещнахме слънцето заедно. След всички преминати дни то вече не беше просто изгрев. Беше свидетелство. Светлината отвън отговаряше на светлината, която всеки беше докоснал вътре в себе си.

След това дойде моментът на дипломирането. Всеки получи своите дарове, своите послания и Ангел, който да го води оттук нататък. Това беше вълнуващ и дълбок миг, защото истинското дипломиране не е край. То е начало.

В Академията по Акашови записи завършването не означава, че пътят приключва. Напротив — тогава започва истинската отговорност. Знанието вече не е само нещо, което учиш. То става нещо, което носиш. Нещо, което трябва да живееш с любов, мъдрост, истина, доброта и служене.

С думите на участниците

Най-ценното от всяка духовна среща остава в сърцата на хората, които са я преживели. След Мадара много участници споделиха своите думи, снимки и благодарност.

„Благодаря на Милуш и Деси за това, че отново ни накараха да се разширим и да повярваме в силата си.“

„Видими и невидими се събраха в едно. По магичните пътеки, сред цветя и роса, пред светулки и магове, между камък, скала, през животи преплетени, между звуци и плам…“

„В шевицата е вплетена паметта, в песните — душата, а в хорото — сърцето на България.“

„С преклон към светлината, която носите, към стремежа на душите ви да разгърнат Бога, към светилището на сърцата ви — сакралната обител на Неизразимото.“

Тези думи не са просто отзиви. Те са свидетелства. Защото има преживявания, които не могат да се докажат на другия, но могат да бъдат разпознати от онзи, който носи същия копнеж.

Какво всъщност беше „Среща с Първоизточника“

Ако трябва да обобщим тези седем дни с една линия, тя би била:

допускане, изчистване, раждане, пробуждане, обединение, помазване и начало.

Мадара ни допусна. Пещерите ни пречистиха. Водата ни помаза. Огънят ни освободи. Изгревите ни събудиха. Плиска, Преслав и Осмар ни припомниха, че духовният път не е само личен. Той е служене — към душата, към рода, към земята, към България, към Първоизточника.

„Среща с Първоизточника“ беше дипломиране, но и завръщане. Към себе си. Към светлината. Към древната памет. Към онази вътрешна истина, която човек винаги е носил, но понякога му е нужно свещено място, група, молитва и тишина, за да си я припомни.

Благодарим на всички, които извървяха този път с нас. На всички, които носиха своите въпроси, своята вяра, своето мълчание, своите сълзи, своята радост и своята готовност.

Мадара ни научи. Плиска ни призова. Преслав ни свърза. Осмар ни благослови. Кирека ни помаза. Еньовден ни освети.

А ние се завърнахме други.

Милуш и Деси
Международна академия по Акашови записи

Може да ни откриете и последвате в нашите социални мрежи • Facebook – Милуш & Деси• Facebook – Акашови записи• Instagram – @milush_desi• YouTube – Акашови записи• TikTok – @milush_desi